Фрагмент от живота
І
Буря трещи
в лятна
нощ -
гръм
след
гръм
пада, избухва
пръска
над земята
над полята
над къщята
бяла
мъртва
светлина
изважда
озарява
грозните
образи.
Светът извън
прозореца
е
грозен
зловещ
като изоставено
бойно поле
като старо
гробище
луната е череп
озлобява
колкото
повече го
гледаш
толкова
по-злобен
става
Тази нощ не
черпя
тази нощ
стоя
до прозореца.
Няма тишина
мрак
луд ритъм
танцуващи
хора -
сливат се
като бяла
светлина
и звук.
А навън вали
гърми
трещи
светът е грозен и
зъл
през малкото прозорче.
Като черно
на бял фон
като стрела
от Купидон
ПРОБОЖДА
мами.
Красотата
на това
момиче
в бесен
танц
завърта се
ПОГЛЕЖДА
в
очите
с
очи
като бисерен
поток
като създадени
от Бог
не, от дявол...
В мрака светят
топлите
форми
на падаща
руса
коса
като слънце
след буря
като сълза
на моминска гръд
не видяна
не очаквана
изстрел
в мрака
безчовечна
картина
вулкан
от Ада
затвор
за очи
нежни
момински
сълзи
стълпотворение
вековно затъмнение
нечовечно
олицетворение
руши
руши
желание
мечтание
гради
гради
да погубиш
да изгубиш
изчезваш
умираш и
се раждаш
в очите й -
самодивско
хоро
вие около
вечното
дърво
икона на
забрана
мечтана
желана
не видяна
не очаквана
изстрел
в мрака
красива
като изкупитела
като катедрала
Танцува лудешки
танц
нечовешки
няма време
няма място
тя
е
спирала
от желания
танц
от мечти
огледалото
показва
мечти
образи
отразява
ненаситна
не дояла
мъжки погледи
ритъма
тактува
гръмотевиците
изморява
пукотевиците
озарява
в тази
кръчма
тъмна
През прозореца
се вижда
някой там - доижда
пляска
локва след локва
влиза
ето шепне
на красивото
момиче и
нещо тегне
бърза
бърза
излиза
в дъжда
бяга
изчезва
като сапунена пяна
се пуква
изчезва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Герхард Иванов Всички права запазени
