jenyivanova (Jasmin)
227 3427
17 февр. 2024 г., 21:42

Фрагмент от мрака. Малка черна рокля 

  Поэзия
988 13 20

Изтеглям бавно черния чорап,

ръбът му дълъг път нагоре има.

Дантелата е мрак. Съвсем познат.

Донякъде е, всъщност, предвидимо

 

усещането, че ме милва звяр,

усещането тънко за значимост.

Без факта, че отровата е цяр

в една измамна чаша старо вино,

 

ще се долавя мирис на бадем,

на нещо тъмно и… не знам, жестоко.

Пачули и дъхът ми учестен

със сигурност ще сложат и клеймото,

 

което ще бележи всеки сън.

Най-вече онзи, в който те обичам.

И в който урагани идват с гръм

… сега е време - роклята обличам.

 

Онази малка, черна… като нощ,

която ще сломява всяка воля.

Животът, впрочем, е безкрайно прост

щом имаш лъсната до блясък броня.

 

Жени Иванова

© Jasmin Все права защищены

Свързани произведения
Фрагмент от мрака
jenyivanova (Jasmin) jenyivanova
Поэзия
(фентъзи по снимка)
Ще дойда да те взема. В полунощ.
Каретата ще бъде черна.
Конете ми са бързи – чиста мощ,
а аз съм гърлото на бездна, ...
  1183  15  39 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Бронята... без нея си оголен и уязвим за хора, които биха наранили сърцевината ти и го правят по-често, отколкото да сторят добро... Но пък от друга страна моята броня е елегантна, защото броните могат и да са красиви, нали... Благодаря ти, Иржи
  • Не за пръв път ще кажа- умееш от всичко до което се докоснеш-вещ, книга, картина да извлечеш тема за стих- голям, обаятелен, запомнящ се! Не спирам да ти се възхищавам, Жени! А ти не спираш и пишеш, пишеш и това за бронята е толкова истинско!
  • Какви думи, Ники! Наситени с емоция... Много ти благодаря!

    Кремена, благодаря и на теб за добрите думи! Зарадва ме!
  • "Животът, впрочем, е безкрайно прост
    щом имаш лъсната до блясък броня."
    Страхотна сентенция, както и уникална поезия!
  • Отпивам газирано шампанско с ягоди пак.
    Нощите в тъмнината ме помилват.
    Дантела си обличам, по-черна и от 1001 нощи.
    Приказките ме опиват пак, да не бъда
    дръзка и сантиментална.
    В чаша старо вино те напивам пак,
    да вкусиш от фрагментите на мрака.
    Водата във вино правя, да отпиеш от
    самотата си горчива.
    Пулсът ти учестен и ускорен, с дъх на
    уиски и бадеми.
    Губиш се в моя аромат, на пачули и бензоини.
    В клеймото 101 лъжи, не вярвам на
    пепелта от рози.
    Вдишваш амбра и мускуси.
    В очите ми заспиваш пак, с цветовете на
    диви орхидеи.
    Обичам те на сега, а може би и на после.
    Сега е времето-роклята обличам.
    Черна в най-черна нощ.
    Вдигам кръвното ти на откоси.
    Реброто взимам си и знай, звярът
    в глина се превръща!
    Чудесна си, Жени!💗💗💗
    Обичам да те чета!
  • Жан-Кристоф, много високо оцених и думите, и действията : ) Особено доброволния елемент : ) В такива случаи звучи това : ) https://www.youtube.com/watch?v=qjQLMhW8Qks

    Танче, много ме зарадваха думите ти, защото са казани от много талантлив автор. Благодаря ти от сърце!

    Ники, благодаря ти, че си бил тук. Наистина.

    Безжичен, със сигурност анжанбманите не са непременно цел, просто така се получи. Има случаи, в които се стремя да ги избягвам заради фразата и нейния смисъл, но после установявам, че се губи елегантността на изказа...Благодаря ти, че си обърнал внимание.

    Доче, за мен е радост, че си спряла при мен!

    Георги, благодаря ти... да, такава е... вероятно. Поздрави.

    Люси, такава бе и идеята ми. Благодаря ти, че го отбелязваш.

    Васко, благодаря ти и на теб. Постигнала съм, значи, задачата.

    Петя, благодаря.

    Благодаря на всички, които прецениха, че това стихотворение заслужава Любими. За мен е чест и радост.
  • Разкош, Жени!💗💗💗
  • Жени , за пореден път ме удивляваш с таланта си!
    Много, много ми хареса!
    Силно, фатално, чувствено!
    Поздравления!
  • Много красиво снаряжение. И въпреки отбранителната му цел, е способно да завоюва и ума, и волята.
    Та, в този смисъл - идвам да се предам.
    Усещането за жена тук е невероятно притегателно.
  • Опасно изкушаваща...()
  • Лъсната до блясък броня и малко черна рокля за разкош! Картина на жена... Браво!
  • Жена-вамп... а дъхът на бадеми...
    Последно питие.
    Поздравявам те.
  • "Малка черна рокля в ума ми се върти"
    Само констатирам: Отлично ти стои
  • Това стихотворение е едно от най- хубавите ти, но и със сложна структура. Преброих поне четири анжанбмана - любима за мен литературна фигура. Трудно се пише така - трябва да ти идва отвътре. При теб явно става. Браво!
  • точно това съм имала предвид, Стойчо, казвайки "мирис на бадем", особено в контекста на една чаша отлежало вино : ))))
  • Да не забравяме,че има една отрова "с мирис на бадем"!
    Но съм готов отново да си спомня за " Шерше ла фем"!😉
  • : ) може би такива аромати сломяват повече волята от самата "малка черна рокля"... си мисля, де
  • Между другото Little black dress ми е любимият парфюм.
  • Валя, благодаря ти. Зарадва ме.
  • Хубаво, Жени.
Предложения
: ??:??