Фрагмент от мрака. Малка черна рокля
Изтеглям бавно черния чорап,
ръбът му дълъг път нагоре има.
Дантелата е мрак. Съвсем познат.
Донякъде е, всъщност, предвидимо
усещането, че ме милва звяр,
усещането тънко за значимост.
Без факта, че отровата е цяр
в една измамна чаша старо вино,
ще се долавя мирис на бадем,
на нещо тъмно и… не знам, жестоко.
Пачули и дъхът ми учестен
със сигурност ще сложат и клеймото,
което ще бележи всеки сън.
Най-вече онзи, в който те обичам.
И в който урагани идват с гръм
… сега е време - роклята обличам.
Онази малка, черна… като нощ,
която ще сломява всяка воля.
Животът, впрочем, е безкрайно прост
щом имаш лъсната до блясък броня.
Жени Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Jasmin Все права защищены
Благодаря ти, Иржи
