Фрагмент от мрака. Малка черна рокля

Comments

• 

  jenyivanova (Jasmin)

  Бронята... без нея си оголен и уязвим за хора, които биха наранили сърцевината ти и го правят по-често, отколкото да сторят добро... Но пък от друга страна моята броня е елегантна, защото броните могат и да са красиви, нали... Благодаря ти, Иржи

  2024-02-25T21:36:59+02:00
• 

  Иржи (Ирина Филипова)

  Не за пръв път ще кажа- умееш от всичко до което се докоснеш-вещ, книга, картина да извлечеш тема за стих- голям, обаятелен, запомнящ се! Не спирам да ти се възхищавам, Жени! А ти не спираш и пишеш, пишеш и това за бронята е толкова истинско!

  2024-02-25T20:00:36+02:00
• 

  jenyivanova (Jasmin)

  Какви думи, Ники! Наситени с емоция... Много ти благодаря!
  
  Кремена, благодаря и на теб за добрите думи! Зарадва ме!

  2024-02-20T11:40:33+02:00
• 

  Spring_sunrise (Кремена Арменчева)

  "Животът, впрочем, е безкрайно прост
  щом имаш лъсната до блясък броня."
  Страхотна сентенция, както и уникална поезия!

  2024-02-19T00:34:05+02:00
• 

  Niki_art (Николай Василев)

  Отпивам газирано шампанско с ягоди пак.
  Нощите в тъмнината ме помилват.
  Дантела си обличам, по-черна и от 1001 нощи.
  Приказките ме опиват пак, да не бъда
  дръзка и сантиментална.
  В чаша старо вино те напивам пак,
  да вкусиш от фрагментите на мрака.
  Водата във вино правя, да отпиеш от
  самотата си горчива.
  Пулсът ти учестен и ускорен, с дъх на
  уиски и бадеми.
  Губиш се в моя аромат, на пачули и бензоини.
  В клеймото 101 лъжи, не вярвам на
  пепелта от рози.
  Вдишваш амбра и мускуси.
  В очите ми заспиваш пак, с цветовете на
  диви орхидеи.
  Обичам те на сега, а може би и на после.
  Сега е времето-роклята обличам.
  Черна в най-черна нощ.
  Вдигам кръвното ти на откоси.
  Реброто взимам си и знай, звярът
  в глина се превръща!
  Чудесна си, Жени!💗💗💗
  Обичам да те чета!

  2024-02-18T18:47:09+02:00