17 feb 2024, 21:42

Фрагмент от мрака. Малка черна рокля

  Poesía
1.6K 13 20

Изтеглям бавно черния чорап,

ръбът му дълъг път нагоре има.

Дантелата е мрак. Съвсем познат.

Донякъде е, всъщност, предвидимо

 

усещането, че ме милва звяр,

усещането тънко за значимост.

Без факта, че отровата е цяр

в една измамна чаша старо вино,

 

ще се долавя мирис на бадем,

на нещо тъмно и… не знам, жестоко.

Пачули и дъхът ми учестен

със сигурност ще сложат и клеймото,

 

което ще бележи всеки сън.

Най-вече онзи, в който те обичам.

И в който урагани идват с гръм

… сега е време - роклята обличам.

 

Онази малка, черна… като нощ,

която ще сломява всяка воля.

Животът, впрочем, е безкрайно прост

щом имаш лъсната до блясък броня.

 

Жени Иванова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jasmin Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бронята... без нея си оголен и уязвим за хора, които биха наранили сърцевината ти и го правят по-често, отколкото да сторят добро... Но пък от друга страна моята броня е елегантна, защото броните могат и да са красиви, нали... Благодаря ти, Иржи
  • Не за пръв път ще кажа- умееш от всичко до което се докоснеш-вещ, книга, картина да извлечеш тема за стих- голям, обаятелен, запомнящ се! Не спирам да ти се възхищавам, Жени! А ти не спираш и пишеш, пишеш и това за бронята е толкова истинско!
  • Какви думи, Ники! Наситени с емоция... Много ти благодаря!

    Кремена, благодаря и на теб за добрите думи! Зарадва ме!
  • "Животът, впрочем, е безкрайно прост
    щом имаш лъсната до блясък броня."
    Страхотна сентенция, както и уникална поезия!
  • Отпивам газирано шампанско с ягоди пак.
    Нощите в тъмнината ме помилват.
    Дантела си обличам, по-черна и от 1001 нощи.
    Приказките ме опиват пак, да не бъда
    дръзка и сантиментална.
    В чаша старо вино те напивам пак,
    да вкусиш от фрагментите на мрака.
    Водата във вино правя, да отпиеш от
    самотата си горчива.
    Пулсът ти учестен и ускорен, с дъх на
    уиски и бадеми.
    Губиш се в моя аромат, на пачули и бензоини.
    В клеймото 101 лъжи, не вярвам на
    пепелта от рози.
    Вдишваш амбра и мускуси.
    В очите ми заспиваш пак, с цветовете на
    диви орхидеи.
    Обичам те на сега, а може би и на после.
    Сега е времето-роклята обличам.
    Черна в най-черна нощ.
    Вдигам кръвното ти на откоси.
    Реброто взимам си и знай, звярът
    в глина се превръща!
    Чудесна си, Жени!💗💗💗
    Обичам да те чета!

Фрагмент от мрака 🇧🇬

(фентъзи по снимка)
Ще дойда да те взема. В полунощ.
Каретата ще бъде черна.
Конете ми са бързи – чиста мощ,
а аз съм гърлото на бездна, ...
1.8K 15 39

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...