Фрагментарен залез
За сбогом сенките танцуват със залеза в нощното небе.
Денят изтлява:несбогуван с това което бе, или не бе.
И как да седна и да пиша за случилото се между нас?
Защо луната все въздиша, а земята тръпне в този час?
И ако стене тази тиха болка,която носи моята душа:
нима ти ще узнаеш сега колко и как,теб да утеша?
Оставам сам с тези мисли,но те не са живителен балсам...
Дано небето ме пречисти!Все още виждам сянката си сам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
