24 апр. 2024 г., 17:08  

Фрагментарен залез

384 3 13

За сбогом сенките танцуват със залеза в нощното небе. 

Денят изтлява:несбогуван с това което бе, или не бе. 

 

И как да седна и да пиша за случилото се между нас?

Защо луната все въздиша, а земята тръпне в този час?

 

И ако стене тази тиха болка,която носи моята душа:

нима ти ще узнаеш сега колко и как,теб да утеша?

 

Оставам сам с тези мисли,но те не са живителен балсам...

Дано небето ме пречисти!Все още виждам сянката си сам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...