Ranrozar (Стойчо Станев)
547 18138
24.04.2024 г., 17:08 ч.  

Фрагментарен залез 

  Поезия
72 3 13

За сбогом сенките танцуват със залеза в нощното небе. 

Денят изтлява:несбогуван с това което бе, или не бе. 

 

И как да седна и да пиша за случилото се между нас?

Защо луната все въздиша, а земята тръпне в този час?

 

И ако стене тази тиха болка,която носи моята душа:

нима ти ще узнаеш сега колко и как,теб да утеша?

 

Оставам сам с тези мисли,но те не са живителен балсам...

Дано небето ме пречисти!Все още виждам сянката си сам.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??