Фрагментарен залез
За сбогом сенките танцуват със залеза в нощното небе.
Денят изтлява:несбогуван с това което бе, или не бе.
И как да седна и да пиша за случилото се между нас?
Защо луната все въздиша, а земята тръпне в този час?
И ако стене тази тиха болка,която носи моята душа:
нима ти ще узнаеш сега колко и как,теб да утеша?
Оставам сам с тези мисли,но те не са живителен балсам...
Дано небето ме пречисти!Все още виждам сянката си сам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
