Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
24 abr 2024, 17:08  

Фрагментарен залез

  Poesía
382 3 13

За сбогом сенките танцуват със залеза в нощното небе. 

Денят изтлява:несбогуван с това което бе, или не бе. 

 

И как да седна и да пиша за случилото се между нас?

Защо луната все въздиша, а земята тръпне в този час?

 

И ако стене тази тиха болка,която носи моята душа:

нима ти ще узнаеш сега колко и как,теб да утеша?

 

Оставам сам с тези мисли,но те не са живителен балсам...

Дано небето ме пречисти!Все още виждам сянката си сам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0