9 авг. 2011 г., 16:23

Фрагменти от поглед на момиче

912 0 4

                ФРАГМЕНТИ ОТ ПОГЛЕД НА МОМИЧЕ

 

 

 

Светлина от тайнствено предание

с необятност на пороен дъжд.

Полумрак от древно заклинание

със загадъчност на южна нощ.

 

Облачна прохлада.

Уморения

блясък на разплакана луна.

Лъх на вятър палав.

Посребрения

шепот на треви и листа.

 

Утринно прозрачно откровение.

Многообещаваш трескав ден.

Паяжинни сенки, потопени

в струите на залез

натъжен...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Луканов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Имаш мегдан да се научиш да пишеш добре в свеж, твой си стил. Тези ми думи имат смисъл, ако наистина си на 17.

    Определено имаш попадения в римите си, пробвай да пишеш по-завършени текстове.
  • Якоо
  • Дори и аз усетих момичешките поглед и душа.
  • Нагледно си го представих.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...