2 февр. 2015 г., 17:50

Г(Там при мама и при татка!)

649 0 4

Там при мама и при татка!

 

Когато гроздето узрява,
и слънцето със дюлята се заиграва,
и прането мамино се вее на простора
- тогава знаеш, че е на село двора!
Че татко морен пак ще седне,
с блага обич ще си те погледне,
че мама вътре някъде върти тигана
и масата за тебе е постлана!


Ще те пратят и за туй онуй в дюкяна,
и ще те срещне и съседката засмяна,
когато чуеш портичката малка да прихлопва,
и с бастуна дядо да потропва
Тогава знаеш - аз не съм сгрешила,
аз от тук съм се родила, 
и това е стряхата ми родна, мила!

 

Ренета Първанова

Забележка: “татка” не е грешка

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ренета Първанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мила-както винаги, благодаря, Стойна! Хубава и топла вечер и на теб!
  • Семейна идилия, която много добре си представила.Любовта към близките и сплотеността на хората в семейството.
    Няма по-добро място от това да си при мама и при татко.
    Поздрав и приятна вечер!
  • Благодаря,Пламена!Сърдечен поздрав и на теб!
  • Хубав и образен стих!
    Стана ми някак уютно след като прочетох!
    Поздрави!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....