Там при мама и при татка!
Когато гроздето узрява,
и слънцето със дюлята се заиграва,
и прането мамино се вее на простора
- тогава знаеш, че е на село двора!
Че татко морен пак ще седне,
с блага обич ще си те погледне,
че мама вътре някъде върти тигана
и масата за тебе е постлана!
Ще те пратят и за туй онуй в дюкяна,
и ще те срещне и съседката засмяна,
когато чуеш портичката малка да прихлопва,
и с бастуна дядо да потропва
Тогава знаеш - аз не съм сгрешила,
аз от тук съм се родила,
и това е стряхата ми родна, мила!
Ренета Първанова
Забележка: “татка” не е грешка
© Ренета Първанова Всички права запазени