Feb 2, 2015, 5:50 PM

Г(Там при мама и при татка!)

  Poetry » Other
643 0 4

Там при мама и при татка!

 

Когато гроздето узрява,
и слънцето със дюлята се заиграва,
и прането мамино се вее на простора
- тогава знаеш, че е на село двора!
Че татко морен пак ще седне,
с блага обич ще си те погледне,
че мама вътре някъде върти тигана
и масата за тебе е постлана!


Ще те пратят и за туй онуй в дюкяна,
и ще те срещне и съседката засмяна,
когато чуеш портичката малка да прихлопва,
и с бастуна дядо да потропва
Тогава знаеш - аз не съм сгрешила,
аз от тук съм се родила, 
и това е стряхата ми родна, мила!

 

Ренета Първанова

Забележка: “татка” не е грешка

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ренета Първанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мила-както винаги, благодаря, Стойна! Хубава и топла вечер и на теб!
  • Семейна идилия, която много добре си представила.Любовта към близките и сплотеността на хората в семейството.
    Няма по-добро място от това да си при мама и при татко.
    Поздрав и приятна вечер!
  • Благодаря,Пламена!Сърдечен поздрав и на теб!
  • Хубав и образен стих!
    Стана ми някак уютно след като прочетох!
    Поздрави!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...