20 мая 2009 г., 06:42

Гара

Поэзия

1.3K 0 3

Гара

                                         Моят влак днес спря на тази гара.
                                         Дали да сляза, или продължа?
                                         В главата ми въпроси парят.
                                         Изригват всичките вулкани на Света.

                                         Събират се звездите във почуда.
                                         Разделят се горите в страх студен.
                                         Върти се в мен вихрушка луда.
                                         Когато тръгнах, ти не тръгна с мен.

                                         Омръзнала ти бях... или ти пречех?
                                         Забрави бързо моите добри ръце,
                                         очите ми, косата ми, смеха ми весел,
                                         дори препълненото ми с Любов сърце.

                                         Аз тръгнах си... А ти не ме погледна.
                                         Захвърли в ъгъла кървящата ми Вяра.
                                         Дори не ме целуне за последно,
                                         затуй ще сляза днес на тази гара...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Dimena (Димена)

Ах, че се радвам на толкова осезателно мъжко присъствие на моя територия !Добре, че не тръгна с мен онзи мухльо !Шегувам се разбира се, но благодаря ви, бойс !Ще те чакам пък теб, Кани! Може да си единствения ми избор !Знам ли ?

2009-05-21T23:48:02+03:00
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Замисли ме гарите край ли са или начало - хубаво стихо! Зем

2009-05-20T09:30:39+03:00
Zasinionebe (Марин)

има и други влакове! смело напред! стихото е хубаво!

2009-05-20T07:32:27+03:00