May 20, 2009, 6:42 AM

Гара

  Poetry
1.3K 0 3

                           Гара

 

 

                                         Моят влак днес спря на тази гара.
                                         Дали да сляза, или продължа?
                                         В главата ми въпроси парят.
                                         Изригват всичките вулкани на Света.

                                         Събират се звездите във почуда.
                                         Разделят се горите в страх студен.
                                         Върти се в мен вихрушка луда.
                                         Когато тръгнах, ти не тръгна с мен.

                                         Омръзнала ти бях... или ти пречех?
                                         Забрави бързо моите добри ръце,
                                         очите ми, косата ми, смеха ми весел,
                                         дори препълненото ми с Любов сърце.

                                         Аз тръгнах си... А ти  не ме погледна.
                                         Захвърли в ъгъла кървящата ми Вяра.
                                         Дори не ме целуне за последно,
                                         затуй ще сляза днес на тази гара...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ах, че се радвам на толкова осезателно мъжко присъствие на моя територия !Добре, че не тръгна с мен онзи мухльо !Шегувам се разбира се, но благодаря ви, бойс !Ще те чакам пък теб, Кани! Може да си единствения ми избор !Знам ли ?
  • Замисли ме гарите край ли са или начало - хубаво стихо! Зем
  • има и други влакове! смело напред! стихото е хубаво!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...