May 20, 2009, 6:42 AM

Гара

  Poetry
1.3K 0 3

                           Гара

 

 

                                         Моят влак днес спря на тази гара.
                                         Дали да сляза, или продължа?
                                         В главата ми въпроси парят.
                                         Изригват всичките вулкани на Света.

                                         Събират се звездите във почуда.
                                         Разделят се горите в страх студен.
                                         Върти се в мен вихрушка луда.
                                         Когато тръгнах, ти не тръгна с мен.

                                         Омръзнала ти бях... или ти пречех?
                                         Забрави бързо моите добри ръце,
                                         очите ми, косата ми, смеха ми весел,
                                         дори препълненото ми с Любов сърце.

                                         Аз тръгнах си... А ти  не ме погледна.
                                         Захвърли в ъгъла кървящата ми Вяра.
                                         Дори не ме целуне за последно,
                                         затуй ще сляза днес на тази гара...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ах, че се радвам на толкова осезателно мъжко присъствие на моя територия !Добре, че не тръгна с мен онзи мухльо !Шегувам се разбира се, но благодаря ви, бойс !Ще те чакам пък теб, Кани! Може да си единствения ми избор !Знам ли ?
  • Замисли ме гарите край ли са или начало - хубаво стихо! Зем
  • има и други влакове! смело напред! стихото е хубаво!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...