20 may 2009, 6:42

Гара

  Poesía
1.3K 0 3

                           Гара

 

 

                                         Моят влак днес спря на тази гара.
                                         Дали да сляза, или продължа?
                                         В главата ми въпроси парят.
                                         Изригват всичките вулкани на Света.

                                         Събират се звездите във почуда.
                                         Разделят се горите в страх студен.
                                         Върти се в мен вихрушка луда.
                                         Когато тръгнах, ти не тръгна с мен.

                                         Омръзнала ти бях... или ти пречех?
                                         Забрави бързо моите добри ръце,
                                         очите ми, косата ми, смеха ми весел,
                                         дори препълненото ми с Любов сърце.

                                         Аз тръгнах си... А ти  не ме погледна.
                                         Захвърли в ъгъла кървящата ми Вяра.
                                         Дори не ме целуне за последно,
                                         затуй ще сляза днес на тази гара...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ах, че се радвам на толкова осезателно мъжко присъствие на моя територия !Добре, че не тръгна с мен онзи мухльо !Шегувам се разбира се, но благодаря ви, бойс !Ще те чакам пък теб, Кани! Може да си единствения ми избор !Знам ли ?
  • Замисли ме гарите край ли са или начало - хубаво стихо! Зем
  • има и други влакове! смело напред! стихото е хубаво!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...