20 may 2009, 6:42

Гара

  Poesía
1.3K 0 3

                           Гара

 

 

                                         Моят влак днес спря на тази гара.
                                         Дали да сляза, или продължа?
                                         В главата ми въпроси парят.
                                         Изригват всичките вулкани на Света.

                                         Събират се звездите във почуда.
                                         Разделят се горите в страх студен.
                                         Върти се в мен вихрушка луда.
                                         Когато тръгнах, ти не тръгна с мен.

                                         Омръзнала ти бях... или ти пречех?
                                         Забрави бързо моите добри ръце,
                                         очите ми, косата ми, смеха ми весел,
                                         дори препълненото ми с Любов сърце.

                                         Аз тръгнах си... А ти  не ме погледна.
                                         Захвърли в ъгъла кървящата ми Вяра.
                                         Дори не ме целуне за последно,
                                         затуй ще сляза днес на тази гара...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ах, че се радвам на толкова осезателно мъжко присъствие на моя територия !Добре, че не тръгна с мен онзи мухльо !Шегувам се разбира се, но благодаря ви, бойс !Ще те чакам пък теб, Кани! Може да си единствения ми избор !Знам ли ?
  • Замисли ме гарите край ли са или начало - хубаво стихо! Зем
  • има и други влакове! смело напред! стихото е хубаво!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...