21 окт. 2010 г., 13:59

Гара

809 0 1

Гара

 

Двама вървят по мрачната гара,

mред тях пуши парният влак,

двамата вървят, но без вяра...

 

Момиче и момче вървят рамо до рамо,

но искат да останат заедно само,

двамата минаха покрай мен,

хванаха техния влак

за по-хубавия ден...

 

Небето е посивяло,

завива ги с меко одеяло

и така заспиват на зелените листа

двамата – прегърнати в нощта.

 

Двете мили души,

заедно една до друга,

ронят тъжните сълзи

на клетите им съдби...

 

Деян Иванов 24.02.08

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...