21 oct 2010, 13:59

Гара

  Poesía » Otra
810 0 1

Гара

 

Двама вървят по мрачната гара,

mред тях пуши парният влак,

двамата вървят, но без вяра...

 

Момиче и момче вървят рамо до рамо,

но искат да останат заедно само,

двамата минаха покрай мен,

хванаха техния влак

за по-хубавия ден...

 

Небето е посивяло,

завива ги с меко одеяло

и така заспиват на зелените листа

двамата – прегърнати в нощта.

 

Двете мили души,

заедно една до друга,

ронят тъжните сълзи

на клетите им съдби...

 

Деян Иванов 24.02.08

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деян Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...