21 oct 2010, 13:59

Гара

  Poesía » Otra
812 0 1

Гара

 

Двама вървят по мрачната гара,

mред тях пуши парният влак,

двамата вървят, но без вяра...

 

Момиче и момче вървят рамо до рамо,

но искат да останат заедно само,

двамата минаха покрай мен,

хванаха техния влак

за по-хубавия ден...

 

Небето е посивяло,

завива ги с меко одеяло

и така заспиват на зелените листа

двамата – прегърнати в нощта.

 

Двете мили души,

заедно една до друга,

ронят тъжните сълзи

на клетите им съдби...

 

Деян Иванов 24.02.08

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деян Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...