Гара
Двама вървят по мрачната гара,
mред тях пуши парният влак,
двамата вървят, но без вяра...
Момиче и момче вървят рамо до рамо,
но искат да останат заедно само,
двамата минаха покрай мен,
хванаха техния влак
за по-хубавия ден...
Небето е посивяло,
завива ги с меко одеяло
и така заспиват на зелените листа
двамата – прегърнати в нощта.
Двете мили души,
заедно една до друга,
ронят тъжните сълзи
на клетите им съдби...
Деян Иванов 24.02.08
© Деян Иванов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
