Беше среща случайна
в полунощ във влака.
Такава банална,
но разбрах, че теб чакам.
Не, не помня лицето ти,
но не е и важно.
Сигурна бях, че сърцето ми
безпогрешно ще те покаже.
И усетих съдбовен
дъх на цигари и вестници.
Не, не съм те измислила.
Съвсем истински беше...
Беше толкова отдавна...
После те сънувах.
Даже вече не помня
накъде съм пътувала.
Беше среща среднощна
и към три сутринта
се усетих, че мисля
с теб за дом и деца.
А пък ти си стоеше
самотен и лъснат.
Или много рано беше,
или беше късно.
Беше среща във влака...
Помня място Девето.
Много късно разбрах, че
сбърках купето.
21.05.2015
Велико Търново
© Елица Кръстева Все права защищены
безпогрешно ще те покаже."
Прекрасни попадения има...