21 мая 2015 г., 12:53

Гара Никъде

855 0 8

Беше среща случайна

в полунощ във влака.

Такава банална,

но разбрах, че теб чакам.


Не, не помня лицето ти,

но не е и важно.

Сигурна бях, че сърцето ми

безпогрешно ще те покаже.


И усетих съдбовен

дъх на цигари и вестници.

Не, не съм те измислила.

Съвсем истински беше...


Беше толкова отдавна...

После те сънувах.

Даже вече не помня

накъде съм пътувала.


Беше среща среднощна

и към три сутринта

се усетих, че мисля

с теб за дом и деца.


А пък ти си стоеше

самотен и лъснат.

Или много рано беше,

или беше късно.


Беше среща във влака...

Помня място Девето.

Много късно разбрах, че

сбърках купето.

 


21.05.2015

Велико Търново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "...Сигурна бях, че сърцето ми
    безпогрешно ще те покаже."
    Прекрасни попадения има...
  • Хаха. Онзи тип срещи, които никога няма да повториш, нищо не помниш освен как си се почувствал, но ти стига.
  • И на мен стихът ми хареса - леко, лежерно, интересно и чудесно нарисувано с думи, събитие!
    Поздравявам те!
  • Благодаря ти, Стойна! Здравей, Белла! Не съм се засегнала. Нямаше да публикувам стихотворението, ако нямах нагласа и за негативен коментар. Аз обаче в случая не усещам, че трябва да променя нещо. Спокойна вечер!
  • "Беше среща във влака...
    Помня място девето.
    Много късно разбрах, че
    сбърках купето."Цялата причина за събитието е грешката.Бъдещето ще
    покаже, Ели, но стихотворението ти ми харесва!Ведър ден!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...