May 21, 2015, 12:53 PM

Гара Никъде

  Poetry » Love
856 0 8

Беше среща случайна

в полунощ във влака.

Такава банална,

но разбрах, че теб чакам.


Не, не помня лицето ти,

но не е и важно.

Сигурна бях, че сърцето ми

безпогрешно ще те покаже.


И усетих съдбовен

дъх на цигари и вестници.

Не, не съм те измислила.

Съвсем истински беше...


Беше толкова отдавна...

После те сънувах.

Даже вече не помня

накъде съм пътувала.


Беше среща среднощна

и към три сутринта

се усетих, че мисля

с теб за дом и деца.


А пък ти си стоеше

самотен и лъснат.

Или много рано беше,

или беше късно.


Беше среща във влака...

Помня място Девето.

Много късно разбрах, че

сбърках купето.

 


21.05.2015

Велико Търново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

  • "...Сигурна бях, че сърцето ми
    безпогрешно ще те покаже."
    Прекрасни попадения има...
  • Хаха. Онзи тип срещи, които никога няма да повториш, нищо не помниш освен как си се почувствал, но ти стига.
  • И на мен стихът ми хареса - леко, лежерно, интересно и чудесно нарисувано с думи, събитие!
    Поздравявам те!
  • Благодаря ти, Стойна! Здравей, Белла! Не съм се засегнала. Нямаше да публикувам стихотворението, ако нямах нагласа и за негативен коментар. Аз обаче в случая не усещам, че трябва да променя нещо. Спокойна вечер!
  • "Беше среща във влака...
    Помня място девето.
    Много късно разбрах, че
    сбърках купето."Цялата причина за събитието е грешката.Бъдещето ще
    покаже, Ели, но стихотворението ти ми харесва!Ведър ден!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...