Гара Никъде
Беше среща случайна
в полунощ във влака.
Такава банална,
но разбрах, че теб чакам.
Не, не помня лицето ти,
но не е и важно.
Сигурна бях, че сърцето ми
безпогрешно ще те покаже.
И усетих съдбовен
дъх на цигари и вестници.
Не, не съм те измислила.
Съвсем истински беше...
Беше толкова отдавна...
После те сънувах.
Даже вече не помня
накъде съм пътувала.
Беше среща среднощна
и към три сутринта
се усетих, че мисля
с теб за дом и деца.
А пък ти си стоеше
самотен и лъснат.
Или много рано беше,
или беше късно.
Беше среща във влака...
Помня място Девето.
Много късно разбрах, че
сбърках купето.
21.05.2015
Велико Търново
© Елица Кръстева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хаха. Онзи тип срещи, които никога няма да повториш, нищо не помниш освен как си се почувствал, но ти стига.
-
И на мен стихът ми хареса - леко, лежерно, интересно и чудесно нарисувано с думи, събитие!
Поздравявам те! -
Благодаря ти, Стойна!
Здравей, Белла! Не съм се засегнала. Нямаше да публикувам стихотворението, ако нямах нагласа и за негативен коментар. Аз обаче в случая не усещам, че трябва да променя нещо. Спокойна вечер! -
"Беше среща във влака...
Помня място девето.
Много късно разбрах, че
сбърках купето."Цялата причина за събитието е грешката.Бъдещето ще
покаже, Ели, но стихотворението ти ми харесва!Ведър ден! -
Браво, Ели!
-
Благодаря!
-
Здарвей, Белла! Не те разбрах
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
безпогрешно ще те покаже."
Прекрасни попадения има...