21.05.2015 г., 12:53

Гара Никъде

854 0 8

Беше среща случайна

в полунощ във влака.

Такава банална,

но разбрах, че теб чакам.


Не, не помня лицето ти,

но не е и важно.

Сигурна бях, че сърцето ми

безпогрешно ще те покаже.


И усетих съдбовен

дъх на цигари и вестници.

Не, не съм те измислила.

Съвсем истински беше...


Беше толкова отдавна...

После те сънувах.

Даже вече не помня

накъде съм пътувала.


Беше среща среднощна

и към три сутринта

се усетих, че мисля

с теб за дом и деца.


А пък ти си стоеше

самотен и лъснат.

Или много рано беше,

или беше късно.


Беше среща във влака...

Помня място Девето.

Много късно разбрах, че

сбърках купето.

 


21.05.2015

Велико Търново

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "...Сигурна бях, че сърцето ми
    безпогрешно ще те покаже."
    Прекрасни попадения има...
  • Хаха. Онзи тип срещи, които никога няма да повториш, нищо не помниш освен как си се почувствал, но ти стига.
  • И на мен стихът ми хареса - леко, лежерно, интересно и чудесно нарисувано с думи, събитие!
    Поздравявам те!
  • Благодаря ти, Стойна! Здравей, Белла! Не съм се засегнала. Нямаше да публикувам стихотворението, ако нямах нагласа и за негативен коментар. Аз обаче в случая не усещам, че трябва да променя нещо. Спокойна вечер!
  • "Беше среща във влака...
    Помня място девето.
    Много късно разбрах, че
    сбърках купето."Цялата причина за събитието е грешката.Бъдещето ще
    покаже, Ели, но стихотворението ти ми харесва!Ведър ден!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...