Гара Никъде
Беше среща случайна
в полунощ във влака.
Такава банална,
но разбрах, че теб чакам.
Не, не помня лицето ти,
но не е и важно.
Сигурна бях, че сърцето ми
безпогрешно ще те покаже.
И усетих съдбовен
дъх на цигари и вестници.
Не, не съм те измислила.
Съвсем истински беше...
Беше толкова отдавна...
После те сънувах.
Даже вече не помня
накъде съм пътувала.
Беше среща среднощна
и към три сутринта
се усетих, че мисля
с теб за дом и деца.
А пък ти си стоеше
самотен и лъснат.
Или много рано беше,
или беше късно.
Беше среща във влака...
Помня място Девето.
Много късно разбрах, че
сбърках купето.
21.05.2015
Велико Търново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Кръстева Всички права запазени
