4 мар. 2014 г., 22:20

Гара за двама

1.1K 4 14
Днес те няма,
премятам
тъжната броеница на мислите -
долетялото хладно,
облакът бял до безсмислие...
сърцето от скръб разорено
давало все
на вересия...
зад тезгяха набирало болка,
под аренда наело сергия...
Тази вечер
пак с танца си
дъждът ще разнася поръчките.
Ще разнася - по чувство
на масите
за очакване
на насъщния...
Но погледни в полунощ към небето,
определям ти среща на Млечния.
Тази гара за двама - последната! -
Като наша несбъдната вечност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Метафорите са страхотни.Верен на себе в изказа. Емоция и спокойствие и очакване на идните дни.Браво
  • Благодаря, Жени! Трогнат съм дълбоко от хубавите думи, които си записала за моето стихотворение. Те ме задължават да се стремя към по-висока прецизност при изразяването.

    С най-сърдечен поздрав: Мисана
  • Впечатляващи метафори! Грабваща ретроспекция! Надежда в настоящето и очакване за бъдещето! Искрени поздрави за стиха!
  • Елица, Елена (Helius), Ан Анабел, Санвали, Валентин, Лиляна, Кети, Радка, Рада, Радост, Елена (vyatur13), Никола, Ивелина!

    Благодаря ви от сърце за оценките и за толкова хубавите и съдържателни коментари. Силно съм трогнат от вашата топлота и внимание!

    Приемете моите най-сърдечни поздрави и пожелания за здраве и вдъхновение!

    Искрено ваш: Мисана
  • Много ми хареса..много

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...