Гара за двама
премятам
тъжната броеница на мислите -
долетялото хладно,
облакът бял до безсмислие...
сърцето от скръб разорено
давало все
на вересия...
зад тезгяха набирало болка,
под аренда наело сергия...
Тази вечер
пак с танца си
дъждът ще разнася поръчките.
Ще разнася - по чувство
на масите
за очакване
на насъщния...
Но погледни в полунощ към небето,
определям ти среща на Млечния.
Тази гара за двама - последната! -
Като наша несбъдната вечност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени