4.03.2014 г., 22:20 ч.

Гара за двама 

  Поезия » Любовна
873 4 14
Днес те няма,
премятам
тъжната броеница на мислите -
долетялото хладно,
облакът бял до безсмислие...
сърцето от скръб разорено
давало все
на вересия...
зад тезгяха набирало болка,
под аренда наело сергия...
Тази вечер
пак с танца си
дъждът ще разнася поръчките.
Ще разнася - по чувство
на масите
за очакване
на насъщния...
Но погледни в полунощ към небето,
определям ти среща на Млечния.
Тази гара за двама - последната! -
Като наша несбъдната вечност.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Метафорите са страхотни.Верен на себе в изказа. Емоция и спокойствие и очакване на идните дни.Браво
  • Благодаря, Жени! Трогнат съм дълбоко от хубавите думи, които си записала за моето стихотворение. Те ме задължават да се стремя към по-висока прецизност при изразяването.

    С най-сърдечен поздрав: Мисана
  • Впечатляващи метафори! Грабваща ретроспекция! Надежда в настоящето и очакване за бъдещето! Искрени поздрави за стиха!
  • Елица, Елена (Helius), Ан Анабел, Санвали, Валентин, Лиляна, Кети, Радка, Рада, Радост, Елена (vyatur13), Никола, Ивелина!

    Благодаря ви от сърце за оценките и за толкова хубавите и съдържателни коментари. Силно съм трогнат от вашата топлота и внимание!

    Приемете моите най-сърдечни поздрави и пожелания за здраве и вдъхновение!

    Искрено ваш: Мисана
  • Много ми хареса..много
  • Едно много оригинално любовно стихо с несвойствена сюжетна нишка, Мисана!Тук си погледнал на любовта от друг необичаен ъгъл.За първи
    път срещам в поезията да се определя среща в Млечния път!
    "Тази гара за двама- последната.
    Като наша несбъдната вечност".
    Харесах и го оценявам!
  • Чудесно !Благодаря за искноноста с която е написано !
  • понакога имам чувството, че реалността отстъпва пред мечтите, фантазиите и копнежите - хубав текст!
  • Нямах големи очаквания, но докато го дочета вече не мислех така!
    Чудесно е!
  • Прекрасно!
  • Прекрасно, Мисана! Унесе ме ...! Поздрави от мен!
  • Копнеж, нежност, сладка тъга лъхат от стиха ти, Младен! С хубави метафори си описал срещата на влюбените. Насладих се докато те четях...

    Поздрав!
  • С Елица!
  • Всички влюбени поглеждат инстинктивно към Небето - с неосъзнатата надежда за сбъдване.
    Тук този копнеж е конкретизиран в образа на последната гара - на Млечния път.
    Уникално хрумване, което те задържа след прочита, емоционално обогатен...

    Поздрави!
Предложения
: ??:??