4.03.2014 г., 22:20

Гара за двама

1.1K 4 14
Днес те няма,
премятам
тъжната броеница на мислите -
долетялото хладно,
облакът бял до безсмислие...
сърцето от скръб разорено
давало все
на вересия...
зад тезгяха набирало болка,
под аренда наело сергия...
Тази вечер
пак с танца си
дъждът ще разнася поръчките.
Ще разнася - по чувство
на масите
за очакване
на насъщния...
Но погледни в полунощ към небето,
определям ти среща на Млечния.
Тази гара за двама - последната! -
Като наша несбъдната вечност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Метафорите са страхотни.Верен на себе в изказа. Емоция и спокойствие и очакване на идните дни.Браво
  • Благодаря, Жени! Трогнат съм дълбоко от хубавите думи, които си записала за моето стихотворение. Те ме задължават да се стремя към по-висока прецизност при изразяването.

    С най-сърдечен поздрав: Мисана
  • Впечатляващи метафори! Грабваща ретроспекция! Надежда в настоящето и очакване за бъдещето! Искрени поздрави за стиха!
  • Елица, Елена (Helius), Ан Анабел, Санвали, Валентин, Лиляна, Кети, Радка, Рада, Радост, Елена (vyatur13), Никола, Ивелина!

    Благодаря ви от сърце за оценките и за толкова хубавите и съдържателни коментари. Силно съм трогнат от вашата топлота и внимание!

    Приемете моите най-сърдечни поздрави и пожелания за здраве и вдъхновение!

    Искрено ваш: Мисана
  • Много ми хареса..много

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...