С пера от черен катран,
на гроба се връща черният гарван.
Колко време ще плачеш за мен,
красива птица в черен ден?
Разпери крила за влюения
погребан в тази черна земя!
Над любовта винаги е тегнала прокоба...
Неразделна приятелка със Смъртта!
Отново е зима
и отново грач се носи над гроба...
Листата отдавна повяхнали,
всичко замряло в тишина!
Единствено гарвана пее песента,
за това как завършва живота...
И ако ти ме забравиш,
той ще помни как ти ме мразиш!
Безкраен миг на сладко страдание,
сложих края за да мога да живея!
Черен гарван,
знам че си пак там,
снега е натрупал...
Пееш своята песен пак,
но мен ме няма за да те чуя...
© Adrian The Gray Wolf Все права защищены