С пера от черен катран,
на гроба се връща черният гарван.
Колко време ще плачеш за мен,
красива птица в черен ден?
Разпери крила за влюения
погребан в тази черна земя!
Над любовта винаги е тегнала прокоба...
Неразделна приятелка със Смъртта!
Отново е зима
и отново грач се носи над гроба...
Листата отдавна повяхнали,
всичко замряло в тишина! ...