21 jun 2020, 22:13

Гарван

  Poesía
974 0 0

С пера от черен катран,

на гроба се връща черният гарван.

Колко време ще плачеш за мен,

красива птица в черен ден?

Разпери крила за влюения

погребан в тази черна земя!

Над любовта винаги е тегнала прокоба...

Неразделна приятелка със Смъртта!

Отново е зима

и отново грач се носи над гроба...

Листата отдавна повяхнали,

всичко замряло в тишина!

Единствено гарвана пее песента,

за това как завършва живота...

И ако ти ме забравиш,

той ще помни как ти ме мразиш!

Безкраен миг на сладко страдание,

сложих края за да мога да живея!

Черен гарван,

знам че си пак там,

снега е натрупал...

Пееш своята песен пак,

но мен ме няма за да те чуя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Adrian The Gray Wolf Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...