21 jun 2020, 22:13

Гарван

  Poesía
972 0 0

С пера от черен катран,

на гроба се връща черният гарван.

Колко време ще плачеш за мен,

красива птица в черен ден?

Разпери крила за влюения

погребан в тази черна земя!

Над любовта винаги е тегнала прокоба...

Неразделна приятелка със Смъртта!

Отново е зима

и отново грач се носи над гроба...

Листата отдавна повяхнали,

всичко замряло в тишина!

Единствено гарвана пее песента,

за това как завършва живота...

И ако ти ме забравиш,

той ще помни как ти ме мразиш!

Безкраен миг на сладко страдание,

сложих края за да мога да живея!

Черен гарван,

знам че си пак там,

снега е натрупал...

Пееш своята песен пак,

но мен ме няма за да те чуя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Adrian The Gray Wolf Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...