4 дек. 2008 г., 21:41

Гарван 

  Поэзия
562 0 4
Гарван
Гарван черен грачи във небето.
Носи бури, ветрове.
Носи той душа човешка,
носи дъжд над пустото поле.
Лети в небето
сам, самотен,
без почивка, без посокa.
Любимата му мъртва падна
в тази нощ жестока.
Във душата болка стене,
а той дори сълза не може да пролее. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Маринова Все права защищены

Предложения
: ??:??