tataiana_95 (Татяна Маринова)
1 0
4 дек. 2008 г., 21:41

Гарван 

  Поэзия
539 0 4

Гарван

 

Гарван черен грачи във небето.
Носи бури, ветрове.
Носи той душа човешка,
носи дъжд над пустото поле.

 

Лети в небето
сам, самотен,
без почивка, без посокa.
Любимата му мъртва падна
в тази нощ жестока.

 

Във душата болка стене,
а той дори сълза не може да пролее.
Сам остана той, самотен,
самотен в тежкия живот.

 

Слънцето ще продължи да грее,
но в душата му ще властва нощ.
Вятър клони ще люлее,
птиците ще пеят пак,
но в сърцето тишина остава
да мъчи гарвана до сетния му час.

 

И ето,
криле не може вече да размахва,
силите не стигат за това.
Мъката в сърцето натежава,
земята дърпа го към ада.

 

Очите блясват за последно,
в тях се отразява тъжната луна,
звездите вижда за последно
и прегръща го смъртта.

© Татяна Маринова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ОТЛИЧНО!!!Тъжничко но с чуство.Продължавай все така.
  • Хмм... със същия успех може да се напише ода за хлебарката. Не, че омаловажавам смисъла на грвана, аз също имам стих за гарван, макар че не е публикуван тук. Само дето моя стих се върти около "гарван гарвану око.. дали вади?" Иначе, от Ботев насам, много трябва да се внимава със стиховете за гарвани. Човекът преди (приблизително) 140 години го е казал твърде добре. Добре, че загрижени за литературата и бъдещите стихоплетци българи са го простреляли в гръб...
  • Написано с чувство!Браво!
  • Тъжнооо =( И все пак е много хубаво!
Предложения
: ??:??