Гарван
Гарван
Гарван черен грачи във небето.
Носи бури, ветрове.
Носи той душа човешка,
носи дъжд над пустото поле.
Лети в небето
сам, самотен,
без почивка, без посокa.
Любимата му мъртва падна
в тази нощ жестока.
Във душата болка стене,
а той дори сълза не може да пролее.
Сам остана той, самотен,
самотен в тежкия живот.
Слънцето ще продължи да грее,
но в душата му ще властва нощ.
Вятър клони ще люлее,
птиците ще пеят пак,
но в сърцето тишина остава
да мъчи гарвана до сетния му час.
И ето,
криле не може вече да размахва,
силите не стигат за това.
Мъката в сърцето натежава,
земята дърпа го към ада.
Очите блясват за последно,
в тях се отразява тъжната луна,
звездите вижда за последно
и прегръща го смъртта.
© Татяна Маринова All rights reserved.
