Гарвани

5 сент. 2008 г., 21:57

Поэзия

487 0 2

Очите ми, майко, вече не плачат.

За сетен път питаш, защо е така.

Не виждаш ли, майко...

на разсъмване грачат

гарвани с изгорели крила.

Не ги подмина злобата и тях,

във очите ми спотайващият грях

следи върху перата им остави.

Едва ли мога нявга да забравя

и вечно в мене ще звучи

на гарваните грача в полумрака.

А песента от болката извира

в очите ми сълзиците събира,

но раните ми лесно не разтваря.

Боли...

но гордостта сълзите потушава.

Отдавна и очакване в мене няма.

02.09.2008 г.