Гарвани
Очите ми, майко, вече не плачат.
За сетен път питаш, защо е така.
Не виждаш ли, майко...
на разсъмване грачат
гарвани с изгорели крила.
Не ги подмина злобата и тях,
във очите ми спотайващият грях
следи върху перата им остави.
Едва ли мога нявга да забравя
и вечно в мене ще звучи
на гарваните грача в полумрака.
А песента от болката извира
в очите ми сълзиците събира,
но раните ми лесно не разтваря.
Боли...
но гордостта сълзите потушава.
Отдавна и очакване в мене няма.
02.09.2008 г.
© Радка Иванова All rights reserved.
