26 мая 2011 г., 11:44

Гарваните

534 0 0

Гарвани,

птици проклети,

очите ми изкълвете!

Не искам

да виждам

нищо вече.

Нагледах се,

но не понесох

това, което видях,

в ужасна мъка живях...

 

Гарвани,

птици проклети,

до край ме изкълвете,

кълвете и ме обезобразете!

Светът няма нужда от мен,

на болката съм в плен...

 

Гарвани, кълвете,

сърцето ми вземете

и си го поделете!

Нека от клюновете ви остри

                           да агонизирам,

нека в болка жива да умирам...

 

Гарвани, почистете

от разложената ми плът,

от засъхналата кръв!

Земята няма нужда

от подобен боклук.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богдана Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...