Гарваните

Гарвани,

птици проклети,

очите ми изкълвете!

Не искам

да виждам

нищо вече.

Нагледах се,

но не понесох

това, което видях,

в ужасна мъка живях...

Гарвани,

птици проклети,

до край ме изкълвете,

кълвете и ме обезобразете!

Светът няма нужда от мен,

на болката съм в плен...

Гарвани, кълвете,

сърцето ми вземете

и си го поделете!

Нека от клюновете ви остри

                           да агонизирам,

нека в болка жива да умирам...

Гарвани, почистете

от разложената ми плът,

от засъхналата кръв!

Земята няма нужда

от подобен боклук.