12 сент. 2007 г., 20:30

Гарванови криле...

Поэзия

730 0 1

Крилете твои черни
прегърнали са моя свят
и само сенките безверни
ме посещават в този тъмен град.

И скитам се сама из мрака,
а твойта сянка гони ме в нощта.
Единствено гласът на една проклета сврака
нарушава изведнъж настъпилата тишина.

Обръщам се с надеждата да видя нещо.
Може би да видя теб.
Край мен е толкова зловещо,
моят свят...
може би завинаги изгубил своя ред...
крещи...
за теб...

Очите твои - гарваново-черни
не ме оставят да заспя.
Дали съмненията ми са верни?
Дали тъй ще е за вечността?

Твоят крясък въздуха раздира,
плясъкът на твоите криле,
моята душа умира,
душата...
ти, гарване...
отне!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...