Гарванови криле...
Крилете твои черни
прегърнали са моя свят
и само сенките безверни
ме посещават в този тъмен град.
И скитам се сама из мрака,
а твойта сянка гони ме в нощта.
Единствено гласът на една проклета сврака
нарушава изведнъж настъпилата тишина.
Обръщам се с надеждата да видя нещо.
Може би да видя теб.
Край мен е толкова зловещо,
моят свят...
може би завинаги изгубил своя ред...
крещи...
за теб...
Очите твои - гарваново-черни
не ме оставят да заспя.
Дали съмненията ми са верни?
Дали тъй ще е за вечността?
Твоят крясък въздуха раздира,
плясъкът на твоите криле,
моята душа умира,
душата...
ти, гарване...
отне!
© Анита Райкова All rights reserved.
