3 сент. 2024 г., 13:25
Гарванът гробар
Понякога си мисля за смъртта
и как ще се яви,
дали в малка черна рокля.
Ще я довее вятър, в утрото или нощта.
Умирането си е работа самотна.
След чудото Живот - какво е тя…
Това е - просто си отиваш!
Къде ще ме застигне тя?
Какво последно ще погледна
през тежка ледена сълза?
Море, небе, дали пък люляк бял,
ухание последно.
С мислите вървя и чувам музика- тъга.
И там под дъбовите клони
гарванът гробар ми хвърли орех.
Слънцето залязваше едва.
© Люси Атанасова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря, Мини за хубавите думи!
-
Люси и аз съм мислила по този начин, дали защото слизаме надолу по житейския път, а знаеш, че по нанадолнище сякаш летиш, а не ходиш. Какво обаче можем да направим, едничко нещо, да се стремим към хубави моменти и да не мислим, за края.
-
Благодаря, Жабок!
-
Люси, стихът ти има картинност и много чувства, но защо тъга? Смъртта е най- пречистващото нещо в житейския път на всеки.
-
Благодаря, Ангел за ❤️
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
