Гарванът гробар
Понякога си мисля за смъртта
и как ще се яви,
дали в малка черна рокля.
Ще я довее вятър, в утрото или нощта.
Умирането си е работа самотна.
След чудото Живот - какво е тя…
Това е - просто си отиваш!
Къде ще ме застигне тя?
Какво последно ще погледна
през тежка ледена сълза?
Море, небе, дали пък люляк бял,
ухание последно.
С мислите вървя и чувам музика- тъга.
И там под дъбовите клони
гарванът гробар ми хвърли орех.
Слънцето залязваше едва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люси Атанасова Всички права запазени
