10 янв. 2013 г., 18:20

Гаснещи дихания

966 0 16

 

 

 

Изгубени дихания се раждат,

виновни и презрително страхливи,

във нощните ù длани - като кражба - 

потайни и до болка мълчаливи.

 

Безлюдни и безкръвни, оглушели,

взривяват се по дъното на ада,

кръстосват се с импулси недоверие

и по ръба на щастието страдат.

 

Разливат се в продупчената вяра,

в безритмен писък на съдба човешка,

стаяват се на зимата в олтара

и се разбиват в утрото с насмешка.

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • бялатишина,, благодаря, че ме навестяваш понякога;
    Нека хората знаят, че пишеш доста вълнуващо и си чудесен поетичен автор!
  • Жесток талант.
  • Мерси за отзивите
    А г-н Ру явно е разбрал, че тук не е сайт за запознанства
  • Красиво, напевно, тичащи щрихи, светкавици, цветове..сполучливо куплирани ярки думи...но всъщност, нищо не разбрах..с най добро чувство!
  • Страхотен стих!Добре написана готика според мен!Много ме хвана!!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...