10 янв. 2013 г., 18:20

Гаснещи дихания

965 0 16

 

 

 

Изгубени дихания се раждат,

виновни и презрително страхливи,

във нощните ù длани - като кражба - 

потайни и до болка мълчаливи.

 

Безлюдни и безкръвни, оглушели,

взривяват се по дъното на ада,

кръстосват се с импулси недоверие

и по ръба на щастието страдат.

 

Разливат се в продупчената вяра,

в безритмен писък на съдба човешка,

стаяват се на зимата в олтара

и се разбиват в утрото с насмешка.

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • бялатишина,, благодаря, че ме навестяваш понякога;
    Нека хората знаят, че пишеш доста вълнуващо и си чудесен поетичен автор!
  • Жесток талант.
  • Мерси за отзивите
    А г-н Ру явно е разбрал, че тук не е сайт за запознанства
  • Красиво, напевно, тичащи щрихи, светкавици, цветове..сполучливо куплирани ярки думи...но всъщност, нищо не разбрах..с най добро чувство!
  • Страхотен стих!Добре написана готика според мен!Много ме хвана!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...