Изгубени дихания се раждат,
виновни и презрително страхливи,
във нощните ù длани - като кражба -
потайни и до болка мълчаливи.
Безлюдни и безкръвни, оглушели,
взривяват се по дъното на ада,
кръстосват се с импулси недоверие
и по ръба на щастието страдат.
Разливат се в продупчената вяра,
в безритмен писък на съдба човешка,
стаяват се на зимата в олтара
и се разбиват в утрото с насмешка.
© Геновева Христова All rights reserved.
..с най добро чувство!
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
