1 февр. 2017 г., 17:33

Гаврош 

  Поэзия » Другая
4.0 (4)
779 1 10
Върви по улицата малкият Гаврош.
Краката боси - черни, почернели.
У дрипите си скътал само грош.
Косите му немити се оплели.
Върви по улицата малкият Гаврош.
Свирука си с уста като канарче.
Сърцето му е пълно със разкош,
ръцете му - със орис на клошарче.
В стомахчето му жаби квакат.
И хапят го бълхи из под балтона.
Сополите му звучно капят
и бърше ги с ръка о панталона. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jane Doe Все права защищены

Предложения
  • Ночью морозной Луна засветила, На землю сквозь вьюгу свой свет опустила. В оконце избы свет ночной п...
  • Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...
  • Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...

Ещё произведения »