Гаврош
Върви по улицата малкият Гаврош.
Краката боси - черни, почернели.
У дрипите си скътал само грош.
Косите му немити се оплели.
Върви по улицата малкият Гаврош.
Свирука си с уста като канарче.
Сърцето му е пълно със разкош,
ръцете му - със орис на клошарче.
В стомахчето му жаби квакат.
И хапят го бълхи из под балтона.
Сополите му звучно капят
и бърше ги с ръка о панталона.
Върви по улицата малкият Гаврош.
Върви и пет пари не дава,
защото любовта не струва грош.
Не се купува. И не се продава.
Сърцето му е пълно със разкош.
Душата като кюлче злато свети.
И тъжно му е за ония на Гаврош,
които без любов са дваж по-клети.
© Jane Doe All rights reserved.
