24 сент. 2010 г., 22:32

Генерална репетиция

684 0 0

ГЕНЕРАЛНА  репетиция

 

 

Дали случайно, или не,

вървим по хребета на времето

и с мъжките си рамене

усещаме товара на проблемите.

 

А те като лавина идват,

помитат крехкия ни сън

и неусетно в нас зазидан

остава чист кристален звън.

 

Остава целият простор – прострелян

от множество тревоги и вини.

И сняг остава да се стеле,

да ни пречиства и тежи.

 

А как е нужно да сме смели, дръзки –

изцяло пламък и горене,

та младостта, която носим, всъщност

е вяра за криле и време за летене.

 

Ще можем ли във полет-риск да оправдаем риска

и сътворим това, в което сме призвани,

та бащински бащите ни да се усмихнат,

а майките да ни прегърнат с уморени длани?

 

***

И ето ни сега – стоим без прожектори

в един огромен и тръпнещ салон,

а мигът на проверка ни гледа директно,

регистрирайки всеки сърдечен тон.

 

Не е лесно – крещят микрофонните жици,

ала сега трябва да се докажем.

Тя - Генералната репетиция -

е по-важна и от премиерата даже!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...