ГЕНЕРАЛНА репетиция
Дали случайно, или не,
вървим по хребета на времето
и с мъжките си рамене
усещаме товара на проблемите.
А те като лавина идват,
помитат крехкия ни сън
и неусетно в нас зазидан
остава чист кристален звън.
Остава целият простор – прострелян
от множество тревоги и вини.
И сняг остава да се стеле,
да ни пречиства и тежи.
А как е нужно да сме смели, дръзки –
изцяло пламък и горене,
та младостта, която носим, всъщност
е вяра за криле и време за летене.
Ще можем ли във полет-риск да оправдаем риска
и сътворим това, в което сме призвани,
та бащински бащите ни да се усмихнат,
а майките да ни прегърнат с уморени длани?
***
И ето ни сега – стоим без прожектори
в един огромен и тръпнещ салон,
а мигът на проверка ни гледа директно,
регистрирайки всеки сърдечен тон.
Не е лесно – крещят микрофонните жици,
ала сега трябва да се докажем.
Тя - Генералната репетиция -
е по-важна и от премиерата даже!!!
© Валентин Иванов Всички права запазени