24.09.2010 г., 22:32

Генерална репетиция

685 0 0

ГЕНЕРАЛНА  репетиция

 

 

Дали случайно, или не,

вървим по хребета на времето

и с мъжките си рамене

усещаме товара на проблемите.

 

А те като лавина идват,

помитат крехкия ни сън

и неусетно в нас зазидан

остава чист кристален звън.

 

Остава целият простор – прострелян

от множество тревоги и вини.

И сняг остава да се стеле,

да ни пречиства и тежи.

 

А как е нужно да сме смели, дръзки –

изцяло пламък и горене,

та младостта, която носим, всъщност

е вяра за криле и време за летене.

 

Ще можем ли във полет-риск да оправдаем риска

и сътворим това, в което сме призвани,

та бащински бащите ни да се усмихнат,

а майките да ни прегърнат с уморени длани?

 

***

И ето ни сега – стоим без прожектори

в един огромен и тръпнещ салон,

а мигът на проверка ни гледа директно,

регистрирайки всеки сърдечен тон.

 

Не е лесно – крещят микрофонните жици,

ала сега трябва да се докажем.

Тя - Генералната репетиция -

е по-важна и от премиерата даже!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...