24.09.2010 г., 22:32

Генерална репетиция

687 0 0

ГЕНЕРАЛНА  репетиция

 

 

Дали случайно, или не,

вървим по хребета на времето

и с мъжките си рамене

усещаме товара на проблемите.

 

А те като лавина идват,

помитат крехкия ни сън

и неусетно в нас зазидан

остава чист кристален звън.

 

Остава целият простор – прострелян

от множество тревоги и вини.

И сняг остава да се стеле,

да ни пречиства и тежи.

 

А как е нужно да сме смели, дръзки –

изцяло пламък и горене,

та младостта, която носим, всъщност

е вяра за криле и време за летене.

 

Ще можем ли във полет-риск да оправдаем риска

и сътворим това, в което сме призвани,

та бащински бащите ни да се усмихнат,

а майките да ни прегърнат с уморени длани?

 

***

И ето ни сега – стоим без прожектори

в един огромен и тръпнещ салон,

а мигът на проверка ни гледа директно,

регистрирайки всеки сърдечен тон.

 

Не е лесно – крещят микрофонните жици,

ала сега трябва да се докажем.

Тя - Генералната репетиция -

е по-важна и от премиерата даже!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...