Sep 24, 2010, 10:32 PM

Генерална репетиция

  Poetry » Other
691 0 0

ГЕНЕРАЛНА  репетиция

 

 

Дали случайно, или не,

вървим по хребета на времето

и с мъжките си рамене

усещаме товара на проблемите.

 

А те като лавина идват,

помитат крехкия ни сън

и неусетно в нас зазидан

остава чист кристален звън.

 

Остава целият простор – прострелян

от множество тревоги и вини.

И сняг остава да се стеле,

да ни пречиства и тежи.

 

А как е нужно да сме смели, дръзки –

изцяло пламък и горене,

та младостта, която носим, всъщност

е вяра за криле и време за летене.

 

Ще можем ли във полет-риск да оправдаем риска

и сътворим това, в което сме призвани,

та бащински бащите ни да се усмихнат,

а майките да ни прегърнат с уморени длани?

 

***

И ето ни сега – стоим без прожектори

в един огромен и тръпнещ салон,

а мигът на проверка ни гледа директно,

регистрирайки всеки сърдечен тон.

 

Не е лесно – крещят микрофонните жици,

ала сега трябва да се докажем.

Тя - Генералната репетиция -

е по-важна и от премиерата даже!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...