6 июн. 2024 г., 10:33

Генезис 

  Поэзия
168 3 4

ГЕНЕЗИС

 

Да слушам дълго мога през нощта

в дъжда как тихо орех се разлиства,

как мокрите щурчета под ръжта,

цигулки под крилцата си притискат.

 

Това са други, чужди светове,

в които няма начин да надникна.

Из тях понявга Господ Бог снове

и планове крои за трудна битка.

 

Аз знам, че този свят – непредвидим,

е част от – неизвестна мене, същност.

И може би среднощ – докато спим,

душата ми в амброзия превръща,

 

в сентенция от звук и аромат,

и в светлина – които ме изпълват.

Дори да си остане непознат –

засял е в мен зародиша на мълния.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??