Генезис
ГЕНЕЗИС
Да слушам дълго мога през нощта
в дъжда как тихо орех се разлиства,
как мокрите щурчета под ръжта,
цигулки под крилцата си притискат.
Това са други, чужди светове,
в които няма начин да надникна.
Из тях понявга Господ Бог снове
и планове крои за трудна битка.
Аз знам, че този свят – непредвидим,
е част от – неизвестна мене, същност.
И може би среднощ – докато спим,
душата ми в амброзия превръща,
в сентенция от звук и аромат,
и в светлина – които ме изпълват.
Дори да си остане непознат –
засял е в мен зародиша на мълния.
© Валентина Йотова All rights reserved.
