Jun 6, 2024, 10:33 AM

Генезис 

  Poetry
179 3 4

ГЕНЕЗИС

 

Да слушам дълго мога през нощта

в дъжда как тихо орех се разлиства,

как мокрите щурчета под ръжта,

цигулки под крилцата си притискат.

 

Това са други, чужди светове,

в които няма начин да надникна.

Из тях понявга Господ Бог снове

и планове крои за трудна битка.

 

Аз знам, че този свят – непредвидим,

е част от – неизвестна мене, същност.

И може би среднощ – докато спим,

душата ми в амброзия превръща,

 

в сентенция от звук и аромат,

и в светлина – които ме изпълват.

Дори да си остане непознат –

засял е в мен зародиша на мълния.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??