3 авг. 2008 г., 07:00

Гений или идиот

934 0 7
Не е ли най-детинска и невинно нежна
порочната, самозабравената плът.
Щом две вълни могъщи все се срещат -
порокът на страстта с възхода на духът.
Божествения пръст ще видите в децата.
У старците присъства най-често мъдростта.
И изведнъж как бебешко телце в ръцете им се мята
целувано и кърмено. О, похот в старостта.
Аз зная, няма разлика голяма
помежду гения и съвършения глупак.
Но като двата полюса са двамата -
обърнеш ли ги, се отблъскват пак.
Греховнице и вещице, змия и твар нечиста.
О, блуднице, от болка стенеща и влажна от живот.
Обичам те и пия любовта лъчиста
и зная - гений съм или съм идиот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Цанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Никой идиот няма да каже, че е идиот. Значи, остава първото.
  • "Аз зная, няма разлика голяма
    помежду гения и съвършения глупак.
    Но като двата полюса са двамата -
    обърнеш ли ги, се отблъскват пак."

    Няма - различни са...
    Хубаво е да знаеш какъв си и да си себе си, а той животът има всичко и очите му те гледат винаги различно...
  • Хубави стихове!
  • Гений
  • понякога онемявам...като сега...смалявам се...изпарявам се...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...