11 окт. 2014 г., 20:04

География

856 0 5

Натириха последните пазачи.
Бръшлян обви стените на метоха.
Девицата краката си разкрачи
под стария и похотлив пройдоха.


Живее в църквата ни кукумявка.
Напукаха се старите икони.
По котешки, захвърлил килимявка,
добрият поп през август се разгони.

 

Небето през октомври пак прокапа
като ръждясала градинска лейка.
Махленската клюкарка с думи хапе
вдовицата, несложила жалейка.

 

Смъртта до тук круиза си отлага
(животът явно има здрави плещи).
Жената на учителя избяга
с крадеца на коне и скъпи вещи.

 

По старому луната в жълто свети
и пълни с рими старата писалка.
Най-грозният от всичките поети
написа стих за своята русалка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....