11 oct 2014, 20:04

География

  Poesía
857 0 5

Натириха последните пазачи.
Бръшлян обви стените на метоха.
Девицата краката си разкрачи
под стария и похотлив пройдоха.


Живее в църквата ни кукумявка.
Напукаха се старите икони.
По котешки, захвърлил килимявка,
добрият поп през август се разгони.

 

Небето през октомври пак прокапа
като ръждясала градинска лейка.
Махленската клюкарка с думи хапе
вдовицата, несложила жалейка.

 

Смъртта до тук круиза си отлага
(животът явно има здрави плещи).
Жената на учителя избяга
с крадеца на коне и скъпи вещи.

 

По старому луната в жълто свети
и пълни с рими старата писалка.
Най-грозният от всичките поети
написа стих за своята русалка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...