11.10.2014 г., 20:04

География

855 0 5

Натириха последните пазачи.
Бръшлян обви стените на метоха.
Девицата краката си разкрачи
под стария и похотлив пройдоха.


Живее в църквата ни кукумявка.
Напукаха се старите икони.
По котешки, захвърлил килимявка,
добрият поп през август се разгони.

 

Небето през октомври пак прокапа
като ръждясала градинска лейка.
Махленската клюкарка с думи хапе
вдовицата, несложила жалейка.

 

Смъртта до тук круиза си отлага
(животът явно има здрави плещи).
Жената на учителя избяга
с крадеца на коне и скъпи вещи.

 

По старому луната в жълто свети
и пълни с рими старата писалка.
Най-грозният от всичките поети
написа стих за своята русалка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...