13 янв. 2008 г., 20:32

Георги Минчев

1.1K 0 8
За теб си спомням и ще пиша
стихче, с което ще те спомена.
С музиката ти започнах да дишам,
със стиховете ти се научих да чета.

Отричан, оплюван, бит и унижаван,
с китарата разбиваше всички стени.
От свои отхвърлян, в чужбина уважаван,
настройваше струните с рокаджийски сълзи.

Спи! Аз знам, че не си спокоен
дори там, където с музика живеят.
Георги Минчев още живее и в покоя -
знай, че за теб и на земята милеят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...