27 апр. 2011 г., 18:52  

Гергьовско агне

706 1 0

Иде Гергьовден и точат ножове

вече изкусни касапи с ищах 

и предусетели вкусни пържоли,

гръмко се смеят, превиват от смях.

 

           Агнето кротко под сянка преживя

            тъй доверчиво-невинно край тях.

            Всеки го пипа, ръце си потрива

            с радост, че чака го сочен кебап.

 

Нашето агне отдавна го колят

с тъпи ножове касапите зли,

двайсет години умуват, се чудят

как да го режат, без да му личи.

 

          Мършаво било, но още го бива,

          мръвчица има и слабо не е,

          за чеверме ще му много отива,

          а и за фурна, защо ли пък не!

 

25.04.2011

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Оджаков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....